Гигантска, гръмотевична глупост
Кината по света се надяваха спасението им от пандемичния банкрут да бъде " Тенет ", след това обърнаха (напразно) погледи към " Жената знамение ", а най-после какво се получи - пристигнаха две чудовища с размер на небостъргачи и ги избавиха те. С общителното подпомагане на имунизациите, несъмнено. Но и " Годзила против Конг " изненада с триумфа си: 390 милиона дотук, и числото още - човек настрана от бизнеса съвсем би се заблудил, че угрозата е отминала.
В България чудовищата на Warner и Legendary кретат зад локалните звезди от " Голата истина за група " Жигули " ; това е оптимистично по повече от една причина. " Годзила против Конг ", несъмнено, наподобява и звучи гръмотевично в IMAX салон. Философите евентуално ще търсят в триумфа му хипертрофирало желание за бягство от действителността, която никак не беше - и не е - радостна в последно време. " Годзила против Конг " обаче е оттатък ескейпизма: той е трансцендентално тъп. Просто не е за поверие, че абстиненцията за ходене на кино се манифестира в гледане точно на това.
Зрителите ще бъдат щастливи да получат две (само две!) борби сред японския гущер и гигантската маймуна, както и финалната битка с машинната Мекагодзила. Те са технологично изпипани и показват едни от най-хубавите образни и звукови ефекти, които катастрофичен екшън за чудовища би могъл да предложи. Претекстът за тези къси битки обаче е толкоз презрян, че се усеща като изгубено време, което би било най-добре да бъде превъртяно на fast forward.
Кайджу филмите, основани в Япония след нуклеарната злополука, не са имали за цел сюжетна трудност, характерна естетика и развиване на персонажи: Годзила просто излиза от океана и прави Токио на трохи. Горе-долу по този начин е било и в американските трактовки по тематиката - от Роланд Емерих през 90-те до старта на " чудовищната Вселена " на Уорнър през 2014 година, с доста сполучливия филм на Гарет Едуардс. С Кинг Конг звярът, убиван неколкократно от хубавицата, е напълно малко по-сложно. Ясно е, че не можем да чакаме Шекспиров спектакъл от филм за конфликта на две чудовища, само че за какво тогава са си правили труда да наемат същински артисти (Александър Скарсгард, Деймиън Бичир и Ребека Хол), като можеха и тях да заменят с компютърно генерирани модели?
Теорията за Кухата земя е разиграна по този начин кухо, като че ли в идващия епизод Земята ще бъде 2D, като в заветите на плоскоземците, а претекст за конфликта сред чудовищата по този начин и не е ясно артикулиран до края на кино лентата. Абе, последните двайсет минути стават. Колко по-зле може да бъде от последните епизоди на " Трансформърс "?
В България чудовищата на Warner и Legendary кретат зад локалните звезди от " Голата истина за група " Жигули " ; това е оптимистично по повече от една причина. " Годзила против Конг ", несъмнено, наподобява и звучи гръмотевично в IMAX салон. Философите евентуално ще търсят в триумфа му хипертрофирало желание за бягство от действителността, която никак не беше - и не е - радостна в последно време. " Годзила против Конг " обаче е оттатък ескейпизма: той е трансцендентално тъп. Просто не е за поверие, че абстиненцията за ходене на кино се манифестира в гледане точно на това.
Зрителите ще бъдат щастливи да получат две (само две!) борби сред японския гущер и гигантската маймуна, както и финалната битка с машинната Мекагодзила. Те са технологично изпипани и показват едни от най-хубавите образни и звукови ефекти, които катастрофичен екшън за чудовища би могъл да предложи. Претекстът за тези къси битки обаче е толкоз презрян, че се усеща като изгубено време, което би било най-добре да бъде превъртяно на fast forward.
Кайджу филмите, основани в Япония след нуклеарната злополука, не са имали за цел сюжетна трудност, характерна естетика и развиване на персонажи: Годзила просто излиза от океана и прави Токио на трохи. Горе-долу по този начин е било и в американските трактовки по тематиката - от Роланд Емерих през 90-те до старта на " чудовищната Вселена " на Уорнър през 2014 година, с доста сполучливия филм на Гарет Едуардс. С Кинг Конг звярът, убиван неколкократно от хубавицата, е напълно малко по-сложно. Ясно е, че не можем да чакаме Шекспиров спектакъл от филм за конфликта на две чудовища, само че за какво тогава са си правили труда да наемат същински артисти (Александър Скарсгард, Деймиън Бичир и Ребека Хол), като можеха и тях да заменят с компютърно генерирани модели?
Теорията за Кухата земя е разиграна по този начин кухо, като че ли в идващия епизод Земята ще бъде 2D, като в заветите на плоскоземците, а претекст за конфликта сред чудовищата по този начин и не е ясно артикулиран до края на кино лентата. Абе, последните двайсет минути стават. Колко по-зле може да бъде от последните епизоди на " Трансформърс "?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ